Кан Крум (управлявал от 803 до 814 г.) е владетел, при когото Първата българска държава преживява безпрецедентна териториална експанзия и административна централизация. Неговото управление съвпада с упадъка на Аварския хаганат и изострянето на конфликта с Византийската империя. Чрез мащабни военни кампании и вътрешни реформи Крум успява да удвои територията на страната, въвежда първите елементи на общодържавно право и трайно променя баланса на силите в Югоизточна Европа.
Разгромът на Аварския хаганат
Според западноевропейските хроники (напр. „Западнофранкски анали“), в началото на IX век Франкската империя на Карл Велики нанася системни военни удари върху Аварския хаганат от запад. Възползвайки се от геополитическата слабост на аварите, около 805 г. Крум предприема мащабно настъпление от изток.
Българските войски присъединяват източните аварски територии (стигайки до Карпатите и река Тиса). Тази експанзия превръща България в непосредствен съсед на Франкската империя. Политическият резултат от тази кампания е интеграцията на нови славянски и аварски маси в границите на държавата, както и придобиването на значителни материални ресурси от пленените аварски съкровищници, което стабилизира българската икономика.
Войната с Никифор I и битката във Върбишкия проход
Териториалното разширение на България на север и запад позволява на Крум да насочи вниманието си към Византия. Според хрониката на Теофан Изповедник, през 811 г. император Никифор I Геник предприема наказателен поход, отхвърля предложенията на Крум за мир и превзема българската столица Плиска. Имперската армия разграбва града и избива част от мирното население.
Изправен пред унищожението на държавния център, Крум мобилизира всички налични резерви, включително въоръжава жени и наема аварски отряди. Той изгражда дървени стени, ровове и земни укрепления в старопланинските проходи, отрязвайки пътя за отстъпление на византийците. На 26 юли 811 г. в старопланинските проходи (най-вероятно Върбишкият) имперската армия попада в засада и е напълно разгромена.
В сражението е убит самият император Никифор I Геник — безпрецедентно събитие за предходните 400 години от византийската история (след гибелта на Валент при Адрианопол през 378 г.). Според разказа на Теофан Изповедник, по стар степни обичай Кан Крум заповядва от черепа на императора да бъде изработена обкована със сребро чаша за официални пиршества.
Обсадата на Константинопол и смърт
След победата от 811 г. стратегическата инициатива преминава изцяло в български ръце. През 813 г. Крум разгромява византийците при Версиникия (край дн. Одрин) и достига до стените на Константинопол.
Според анонимната византийска хроника Скриптор Инцертус („Анонимният ватикански разказ“), българският владетел извършва зрелищни езически жертвоприношения пред Златните врата на столицата. Впечатлен от непристъпността на стените, той започва мащабна подготовка за обсада, включваща конструирането на обсадни машини, теглени от хиляди коли. В разгара на тези приготовления обаче Кан Крум умира внезапно на 13 април 814 г. (съвременната медицина предполага инсулт или разкъсване на кръвоносен съд).
Исторически дебати и митове
Епохата на Кан Крум е обект на интензивни научни дискусии, най-важните от които са:
- Крумовото законодателство: Единственият извор за прочутите „Крумови закони“ е византийският лексикон (енциклопедия) „Суда“ (известна в миналото и като Свидас) от края на X век. Там се твърди, че Крум разпитал аварските военнопленници за причините за упадъка на държавата им и въз основа на отговорите издал строги закони срещу кражбите, клеветничеството, пиянството и просията. В съвременната историография се води сериозен дебат: някои учени приемат това за исторически факт (първи опит за писано общодържавно право), докато други смятат текста на „Суда“ за византийски моралистичен мит — литературен похват, който противопоставя „справедливия варварин“ на корумпираното византийско общество, без това да отразява реален писмен кодекс.
- Титлата „Кан“ срещу мита за „Хан“: Както при неговите предшественици, автентичната титла на Крум е „Кан“. Това е категорично доказано от епиграфиката (проф. Веселин Бешевлиев) въз основа на каменните надписи на неговия син Омуртаг, където титлата неизменно се изписва на гръцки като ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (Канасювиги). Изписването с „К“ вместо с наличното в гръцката азбука „Х“ отхвърля наложената през XIX век (под влияние на тюркската теория) форма „Хан“.
- Произход на династията: В науката съществува хипотеза (основана на някои късни летописи), че Крум не принадлежи към Дунавския клон на прабългарите, а произхожда от Панонските българи (част от Аварския хаганат), които са се преселили на юг и са поели властта в Плиска. Това би обяснило категоричната му политика за унищожаване на хаганата.
Исторически извори
Управлението на Кан Крум е добре осветено от чужди летописци, тъй като неговите действия засягат пряко две империи. Фундаменталните византийски извори са „Хронография“ на Теофан Изповедник (който е съвременник на събитията) и „Скриптор Инцертус“ (Анонимен ватикански разказ), който дава детайлни описания на обсадата на Константинопол и смъртта на владетеля.
За отношенията с аварите ключов източник са латинските „Западнофранкски анали“ (Annales Regni Francorum). Данните за прочутото му законодателство се съдържат единствено във византийската енциклопедия „Суда“ (позната и като Свидас), съставена около 150 години след събитията.