Димитър Пешев – депутатът срещу депортацията
Димитър Пешев (1894–1973) е български юрист, политик и държавник, подпредседател на Народното събрание и министър на правосъдието. През март 1943 г. той играе важна роля в парламентарната и обществена съпротива срещу депортацията на евреите от старите предели на България към нацистките лагери на смъртта.
Действията му, наред с натиска на Българската православна църква, общественици, граждани и други политически фактори, допринасят за предотвратяването на депортацията на евреите от старите предели на България. Тези действия го утвърждават като една от ключовите фигури в съпротивата срещу депортацията, макар същевременно над 11 000 евреи от администрираните от България територии във Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот да са депортирани. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Пешев е осъден от Народния съд и прекарва години в изолация, преди да получи международно признание като „Праведник на народите на света“.
Основни факти
| Факт | Стойност |
| :--- | :--- |
| Роден | 25 юни 1894 г. |
| Починал | 20 февруари 1973 г. |
| Професия | Юрист, адвокат, политик |
| Ключови длъжности | Министър на правосъдието (1935–1936), Подпредседател на НС (1938–1943) |
| Националност | Българин |
| Родно място | Кюстендил |
| Значение | Инициатор на писмото на 43-мата депутати срещу депортирането на евреите |
| Международни отличия| „Праведник на народите на света“ (Яд Вашем, 1973 г.) |
Накратко
✔ Роден: Кюстендил, 1894 г.
✔ Образование: Юридически факултет на Софийския университет.
✔ Професия: Съдия, адвокат, министър.
✔ Исторически принос: Има ключово участие в съпротивата срещу депортацията през март 1943 г.
✔ Репресии: Осъден от Народния съд през 1945 г. на 15 години затвор с конфискация на имуществото.
✔ Починал: 1973 г. в София.
Ключови числа
43 – броят на депутатите от правителственото мнозинство, които подписват историческото протестно писмо.
Повече от 48 000 – евреите от старите предели на България, които не са депортирани през 1943 г.
11 343 – евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, депортирани през март 1943 г.
13 месеца – времето, което Пешев прекарва в затвора след присъдата на Народния съд, преди да бъде освободен по здравословни причини.
Хронология
1894 г. (25 юни) — Роден в град Кюстендил.
1915–1918 г. — Участва в Първата световна война като офицер.
1920 г. — Завършва право в Софийския университет.
1935–1936 г. — Заема поста Министър на правосъдието.
1938 г. — Избран за подпредседател на XXIV Обикновено народно събрание.
1940 г. — Избран за подпредседател на XXV Обикновено народно събрание.
1943 г. (9 март) — Среща се с министъра на вътрешните работи Петър Габровски, след което акцията по депортация от старите предели е спряна.
1943 г. (17 март) — Инициира и подписва протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов, подкрепено от още 42-ма народни представители.
1943 г. (26 март) — Отстранен е от поста подпредседател на Народното събрание след политически конфликт, последвал действията му срещу депортацията.
1945 г. — Осъден от Втори състав на Народния съд на 15 години затвор.
1973 г. — Удостоен със званието „Праведник на народите на света“ от Яд Вашем.
1996 г. (12 април) — Реабилитиран посмъртно от Върховния съд на Република България.
Биография и политическо развитие
Ранни години и образование
Димитър Пешев е роден в град Кюстендил. След завършване на гимназия учи право в София. Избухването на Първата световна война прекъсва следването му – мобилизиран е и се сражава на Южния фронт. След войната се дипломира като юрист (1920 г.) и работи като съдия в Пловдив и София, а по-късно открива собствена адвокатска кантора.
Влизане в политиката
През ноември 1935 г. е поканен да заеме поста Министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов. Впоследствие е избиран два пъти за народен представител от Кюстендил, а от 1938 г. заема поста подпредседател на Народното събрание, утвърждавайки се като авторитетна фигура в политическия живот на страната.
Събитията от март 1943 г.
Контекстът и споразумението Белев–Данекер
През 1940–1941 г. България приема антисемитския Закон за защита на нацията (ЗЗН), а на 1 март 1941 г. се присъединява към Тристранния пакт като съюзник на Нацистка Германия. Димитър Пешев, като част от правителственото мнозинство, първоначално не се противопоставя открито на закона.
През февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва тайно споразумение с германския представител Теодор Данекер. Планира се депортацията на 20 000 евреи. В бройката са включени евреите от администрираните от България нови земи (Македония и Беломорска Тракия), но за да се достигне квотата, тайно са добавени и над 8000 души от старите предели на страната (Кюстендил, Пловдив и др.).
Акцията от 9 март
Подготовката в Кюстендил изтича като информация. На 8 март гражданска делегация в състав Асен Суичмезов, Петър Михалев, Владимир Куртев и Иван Момчилов пристига спешно в София и се свързва с Пешев. На 9 март Димитър Пешев, придружен от други депутати, провежда среща с министъра на вътрешните работи Петър Габровски. След намесата на Пешев и последвалите консултации на Габровски с премиера Богдан Филов акцията по депортацията на евреите от старите предели е спряна.
Протестното писмо на 43-мата
Осъзнавайки, че отмяната може да е временна, на 17 март 1943 г. Пешев инициира протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов. Писмото е подписано от общо 43-ма народни представители (включително самия Пешев) – изключително от проправителственото мнозинство. В него се заявява, че изпращането на евреите извън пределите на страната е недопустимо. То предизвиква остър политически конфликт в управляващото мнозинство и засилва политическия натиск срещу депортацията. В крайна сметка повече от 48 000 евреи – български граждани от старите предели – не са депортирани. Заради действията си, на 26 март Пешев е отстранен от ръководството на парламента.
Народният съд и годините в забрава
След смяната на политическия режим през 1944 г. Пешев е изправен пред Втория състав на Народния съд. Той е осъден на 15 години затвор за „фашистка дейност и антисемитизъм“, лишен е от граждански права и имуществото му е конфискувано. Прекарва в затвора 13 месеца, преди да бъде освободен по здравословни причини след прекаран инфаркт. До края на живота си остава изолиран от обществения живот и е лишен от право да практикува професията си.
Исторически спорове и контекст
Темата за събитията около 1943 г. е обект на сериозен историографски дебат:
Колективно усилие: Историците подчертават, че оцеляването на евреите в старите предели не е дело на един човек. Това е сложен резултат от действията на Димитър Пешев, Светия синод на БПЦ (особено екзарх Стефан и митрополит Кирил), натиска на различни обществени и професионални организации, както и тактиката на отлагане, възприета от цар Борис III в последващия етап.
Депортираните от новите земи: Докато евреите от старите предели не са депортирани, българските власти участват в арестуването, събирането и депортирането на 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Повечето от депортираните са предадени на германските власти и са убити в лагера на смъртта Треблинка.
Историческо значение
Действията на Димитър Пешев се превръщат в един от най-значимите примери за институционална съпротива срещу депортацията на евреите в държава, съюзник на Нацистка Германия. Въпреки че е част от управляващото мнозинство, Пешев се противопоставя на правителствената линия и използва парламентарната си позиция, за да окаже политически натиск срещу депортацията.
Наследство и посмъртно признание
В продължение на десетилетия след 1944 г. ролята на Пешев в събитията от 1943 г. остава извън официалния публичен разказ в комунистическа България.
През 1973 г. Яд Вашем го удостоява със званието „Праведник на народите на света“.
На 12 април 1996 г. Върховният съд на Република България го реабилитира юридически, отменяйки присъдата на Народния съд.
На 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ – първа степен.
През 1997 г. Пешев е обявен и за почетен гражданин на Кюстендил.
През 2000 г. негов бюст е поставен в сградата на Съвета на Европа в Страсбург.
През 2013 г. кръстовището на 22nd и R Street NW във Вашингтон е обозначено с името „Dimitar Peshev Plaza“.
В Кюстендил е създадена къща-музей „Димитър Пешев“ — точно копие на родната му къща, в която е представена постоянна експозиция за Пешев и събитието от март 1943 г.
Първични извори
Протестното писмо на 43-мата народни представители (17 март 1943 г.) – Основният документ, с който част от управляващото мнозинство се обявява срещу депортацията.
Стенограми на XXV Обикновено народно събрание – Заседанията от март 1943 г., в които се обсъжда отстраняването на Пешев.
Мемоарите на Димитър Пешев („Спомени“) – Където той описва детайлно събитията, акцентирайки на ролята на кюстендилската делегация.
Източници
Бояджиева, Нина. „Димитър Пешев: Биография“, София, 1997.
Бар-Зоар, Михаел. „Извън обсега на Хитлер: Героичното спасяване на българските евреи“, София, 1999.
Тодоров, Цветан. „Крехкостта на доброто. Спасяването на българските евреи“, София, 2001.
Документален архив на Мемориалния комплекс „Яд Вашем“, Йерусалим.
ЧЗВ
Каква е ролята на Димитър Пешев през март 1943 г.?
Като подпредседател на парламента, след среща с делегация от Кюстендил, Пешев се намесва пред вътрешния министър и инициира протестно писмо, подписано от 43-ма депутати. Това политическо действие допринася за блокирането на плановете на правителството за депортация на евреите от старите предели на България.
Защо е осъден от Народния съд?
Пешев е изправен пред Втория състав на Народния съд през 1945 г. като част от стария политически елит. Той е осъден на 15 години затвор с конфискация на имуществото по обвинения във „фашистка дейност и антисемитизъм“.
Какво е „Праведник на народите на света“?
„Праведник на народите на света“ е официално почетно звание, присъждано от Яд Вашем на неевреи, които са рискували живота, сигурността или свободата си, за да спасяват евреи по време на Холокоста.
Депортирани ли са евреи от България?
Докато повече от 48 000 евреи от старите предели на България не са депортирани, българските власти участват в арестуването, събирането и депортирането на 11 343 евреи от администрираните територии – Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот.